Как да говорим с детето, така че да ни разбере?

Всеки родител мечтае за спокойни разговори, по-малко караници и повече разбирателство с детето си. Понякога за родителя това е недостижима цел и дори няма идея кой път би го отвел  до мечтаната дестинация.

В практиката си на психолог имам възможност да прилагам различни подходи в комуникацията си с децата. Ще споделя с вас някои основни принципи и насоки, които биха направили общуването с детето вълнуващо и удовлетворяващо. Ще ви предложа различни фрази,  които бихте могли да ползвате в разговорите си с децата, но имайте предвид, че дори и да се възползвате от някои от тях, вашето дете би ви упътило най-добре от какво има нужда.

1. Слушайте така, че детето да се чувства разбрано

Много често детето не ни слуша, защото то самото не се чувства чуто.Тук влиза в действие активното слушане.

Какво можем да направим?

• Снижете се така, че очите ви да бъдат на едно ниво с тези на детето.

• Говорете спокойно и без да го прекъсвате.

• Отразете това, какво виждате и чувате:

„Изглежда си разочарован…“или  „Разбирам, че си обиден…“

Да осъществите емоционален контакт с детето докато водите разговора е изключително важно, бихте могли да сложите ръка на рамото му, да го хванете нежно за ръката и да му дадете усещането за сигурност.

2. Използвайте език, който показва емпатия

Емпатичният език не означава да бъдем „мекушави “, да позволяваме на детето всичко. Той означава да признаем чувството на детето преди да въведем правилата.

Примери:

„Разбирам, че ти е трудно да спреш играта.“

„Да, ядосан си – нормално е.“

„Искаш да стане по твоя начин, виждам това.“

Когато детето усеща, че го разбираме, границите се приемат много по-лесно.

3. Казвайте на детето си как това, което то прави ви кара да се чувствате.

Важно е да учим детето да разпознава, назовава и споделя емоциите, които изпитва. Личният пример е един от най-силните начини да подкрепим този процес.Когато говорим за своите чувства, е важно да назоваваме конкретното поведение, а не личността на детето, като причина за нашата емоция. Това помага на детето да разбере връзката между действие и реакция, без да изпитва вина или срам за това кой е.

Примери:

• „Разстроена съм, защото виждам, че играчките са разпилени и трябва да ги събирам сама.“  - назоваваме конкретното поведение

• „Когато говориш на брат си на висок тон, аз се тревожа, че ще се нараните един друг.“

• „Чувствам се ядосана, когато ти казвам, че трябва да побързаш, за да излезем навреме, а ти продължаваш да си играеш.“

Правилно е да учим децата, че не е страшно да се греши, как иначе ще се научим? И в духа на това ми твърдене ще ви споделя някои грешки, които възрастните допускат в комуникацията си с децата.

1) Минимизиране на емоциите

Фрази като „Нищо ти няма“ или „Не е кой знае какво“ карат детето да се почувства неразбрано.

Пробвайте с:

„Виждам, че ти беше неприятно.“

2) Твърде много обяснения в трудни моменти

Когато детето е разстроено, логиката не работи, не давайте дълги и сложни обяснения.

Пробвайте с:

„Нека първо да се успокоим и след това ще говорим. „

3) Лекции и упреци

Дългите поучения отблъскват детето. Избягвайте фрази като „ти винаги...“ или „ти никога...“

Пробвайте с:

„Разбирам защо си го направил. Знаеш, че в такива ситуации се извиняваме. Опитай следващия път първо да питаш брат си дали може да вземеш играчката и изчакай да ти отговори.“

4) Сравнения и критика

„Сестра ти никога не прави така“ .

Пробвайте с:

„Следващият как би постъпил в тази ситуация, но по по-добър начин?“

5) Забрани без алтернатива

„Не прави това!“ често води до съпротива.

Пробвайте с:

„Не можем да рисуваме по стената, но ето ти голям лист.“

Практични фрази, които може да ползвате за ежедневни ситуации

Когато детето е разстроено

• „Тук съм. Чувам те много добре. “

• „Виждам, че ти е трудно.“

• „Искаш ли прегръдка или малко време да си сам?“

Когато има нужда от граница

• „Не мога да ти позволя да удряш, но можеш да ми кажеш, ако си ядосан или разстроен.“

• „Разбирам, че искаш това. А правилото ни е…“

За насърчаване и увереност

• „Видях колко се постара.“

• „Беше ти трудно, но ти се справи.“

• „Хареса ми как опита отново.“

За сътрудничество

• „Хайде да измислим решение заедно.“

• „Искаш ли ти да избереш: първо мием зъби или първо обличаме пижамата?“

След всичко казано дотук, помнете, че не е нужно да бъдете перфектни. Важно е, да бъдете водени от принципи, които считате, че са важни във взаимоотношенията ви с детето.

Децата има нужда от помощ, за да изградят своя вътрешен компас и да успеят да се ориентират в морето от емоции и реакции, своите собствени и тези на хората около тях.

Приемам, че щом четете тази статия, сте родител, които иска да отдели време и енергия, за да изгради близост с детето си, искате да учите и да разбирате по-добре себе си и него. В подкрепа на това ви желанието ние можем да ви предложим различни ресурси – статии, обучения в различни формати и най-вече общност, в която да се чувствате изслушани и разбрани.