Първите 7 години: защо са важни и какво наистина има значение – част I

Всички сме чували фразата: „Първите седем години са най-важни.“ Тя често се повтаря от баби, учители и специалисти, но рядко се обяснява какво всъщност означава.

Нека започнем с първите три години от живота на детето - период на бурни промени, изпълнени с предизвикателства както за детето, така и за неговите родители.

През първите три години мозъкът на детето се развива по-бързо, отколкото във всеки друг период от живота. В този етап се създават милиони нови връзки между невроните в мозъка – това са клетки, които осъществяват връзки помежду си и чрез тези връзки детето учи, мисли, чувства и се свързва с хората около него. За създаването на тези толкова важни връзки между невроните е нужно взаимодействие между детето, хората и средата около него. Още от своето раждане детето има естествен стремеж за общуване с обгрижващите го възрастни. То търси взаимодействие с гримаси, жестове, гукане и думи, а възрастните е нужно да откликват на малкото дете с думи, жестове и емоционална ангажираност. Начинът, по който родителя говори, успокоява, гледа и играе с детето буквално изгражда детския мозък. Допирът, прегръдката и нежността не са просто израз на любов — те са жизненоважни за развитието на детето.

Един от най-важните въпроси, на които детето „търси отговор“ в най-ранните си години, е: Светът безопасен ли е? Когато родителят отговаря на нуждите на детето – когато го утешава, когато го слуша, когато му показва внимание – детето започва да изгражда усещане за сигурност, която е основа за развитие на привързаността – дълбоката емоционална връзка между родител и дете.

Когато тази връзка е стабилна, детето:

• по-лесно се успокоява

• проявява повече любопитство към света

• изгражда доверие в отношенията с другите хора

Защо взаимодействието на детето с обкръжаващата го среда оказва силно и дълбоко въздействие върху развитието на мозъка. 

Малките деца учат активно още от раждането си с помощта на своите сетива, чрез имитация и подражание. 

Сетивата ни образуват собствена сензорна система, която е част от голямата нервна система на тялото ни. В сензорната система сетивата са взаимосвързани, защото са разположени в близки зони на мозъка или споделят едни и същи невронни пътища. 

Сетивата не са само пет, както традиционно се приема.

В съвременната наука за развитието говорим за осем сетива, които работят заедно и изграждат начина, по който детето възприема света и тялото си:

Слух – възприемане на звуци

Зрение – обработка на визуална информация

Вкус – разпознаване на вкусове

Обоняние – възприемане на миризми

Осезание (допир) – усещане за допир, натиск, температура

Към тях добавяме т.нар. „скрити“ сетива:

• Проприоцепция – усещане за позицията и движението на тялото (свързано с координация, сила, фина и груба моторика, координация око–ръка)

• Вестибуларна система – баланс и ориентация в пространството (включва и координацията на движенията и очите)

• Интероцепция – вътрешни телесни усещания (глад, жажда, температура, сърдечен ритъм), силно свързана с емоционалната регулация

Играта в първите месеци и години от живота на детето се превръща в основно средство за стимулиране на сетивата, за формиране на  мисленето, въображението и социалните умения. За да може един родител да бъде добър партньор в играта на детето не се изискват специални умения или скъпи играчки. Най-важното, от което детето има нужда, е присъствието на родителя, неговото внимание и готовност да се свърже с детето си.

Кои игри стимулират детското развитие? Ако разгледаме отново изброените по-горе сетива и помислим кои дейности и упражнения пряко ги стимулират, можем да направим следния списък с игри:

·         Игра с дрънкалки

·         Пеене на песни с движения

·         Имитиране на звуци на животни

·         Игри с различни текстури (меко, грапаво, студено, топло)

·         Игра с пластелин

·         Рисуване с пръсти

·         Бутане и дърпане на играчки

·         Катерене (по възглавници, меки препятствия)

·         Носене на предмети

·         „Животинска разходка“ – ходене като мечка, жаба

·         Прескачане на препятствия

·         Балансиране (ходене по линия)

·          Сортиране по цвят и форма

·         Подреждане на пъзели

Първите години не изискват съвършени родители, а присъстващи родители.Малки моменти на свързване, игра и внимание всеки ден изграждат основата, върху която детето ще стъпи в развитието си през следващите години.

Ако искаш да получиш още практични насоки или имаш конкретен въпрос, можеш да се свържеш с мен за консултация

Албена Бонева

Психолог и психотерапевт

Подкрепям родители в разбирането на детското развитие, емоциите и поведение.